Скъпи приятели,
Навършват се сто години от рождението на големия български поет Никола Вапцаров, чието творчество е вдъхновявало няколко поколения у нас. Разбира се, такъв юбилей може да е повод само за едно - да поспрем, да помълчим и да си спомним!
Ние, младите привърженици на лявата идея имаме правото и още повече, задължението да направим това. Стиховете на Вапцаров винаги са били знаме за честните, почтените и искрените българи от левицата. Отразявали са, може би най-пълно и точно, техните идеи, идеали и морал. Съдбата на Никола Вапцаров бе такава, че той стана жертва на борбата срещу българските съюзници на Хитлер, с което влезе в списъка на многото големи български творци, унищожени в разцвета на силите и младостта си, заради политически борби и репресии. В този смисъл, той е в огромна степен поет на младите, самоотвержените и смелите българи, които вярват в демокрацията, свободата, солидарността и справедливостта.
Разбира се, Никола Вапцаров не е, а и не може да бъде, поет на левите българи, на привържениците на „червената” идея. Доказват го десетилетията след смъртта му, когато творчеството му продължава да стига до сърцата на хората, да провокира тяхната съвест. Такава поезия не може да бъде политическа или пропагандна, щом издържа толкова устойчиво смяната на политически режими, и даже епохи. В такова време, Вапцаров става още по-обичан и уважаван от всеки достоен и родолюбив българин, а читателят го възприема искрено и с душата си, а не по силата на идеологическата норма в обществото.
Добре е днес, докато живеем в ритъма на чалгата, тръпнем за развоя на поредната сапунка, четем биографиите на мутрите, превърнали се в книги, бленуваме за нова лимузина, забравяйки, че в живота, в обществото и в политиката трябва да ни движат идеи и мечти, а не политическо шоу и скандали, да се обърнем към стиховете на Вапцаров.
Нека днес, ние, младите хора в България, си спомним за българина, за интелектуалеца Никола Йонков Вапцаров. Нека отделим от времето си и поставим цвете пред паметника на поета или прочетем поне едно негово стихотворение, за да запазим човешкото и българското, да върнем вярата в себе си, в идеите, които ни събират.
Обръщение на Националния съвет на МО в БСП
/Със съкращения/
Кой би могъл да забрави това:
..................................................
Не зная с каква е закваса заквасен,
не зная и как е замесен,
но своята участ от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял: „Брей, как се обърках
и ето ти тебе бесило.
Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот в скотобойна,
въртиш се, в очите ти - ножа.
Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен, запявал я бавно и тихо
Пред него живота изплаввал чудесен -
и после заспивал усмихнат...
