Какво те накара да се кандидатираш за кмет?Обичам селото си, хората, които живеят в него. Искам да направя моят и техният живот добри, така че да остана да живея тук и тук да имам деца. Нови сили трябват на селото ни и искам да дам своите.
Конкретно какво искаш се случи в двете Секирни?
Кратките ми и ясни намерения са изложени в програмата – да спася пощенската станция в Долна Секирна, която е пред закриване, но която е връзката ни със света отвън. Да изчезнат всички нерегламентираните сметища, защото те придават много неприятен вид на селото ни. Имаме проблем с питейната вода, въпреки че природата ни е дала водни ресурси, така че и този проблем се нуждае от решение. И не на последно място – културата. Имаме си чудесно читалище в селото, искам да помогна за неговото развитие, да направим традициите ни достояние на цяла България, а защо не и на Европа.
Нещо специално за младите хора? И в тази връзка какво мислиш за обезлюдяването на малките населени места?
Преди години имахме силен футболен отбор и аз помня много добре това. Мечтата ми, за която ще работя, е да го възстановим. Има достатъчно желаещи млади хора, които да го подкрепят. Това е и спасението за малките населени места – управниците им да създават условия за добър живот на хората и те да остават в тях.
А името на отбора е?
„Големи връх”, като най-големият връх в района.
Голям връх – голяма политика. Осъзнаваш ли, че всъщност влизаш в политиката, и връщането от това поприще е трудно?
Да, напълно. Така или иначе плановете ми са да продължа с образованието си, и публичната администрация е една от възможните специалности, в която ще кандидатствам, наред с правото. Отличната оценка от матурата ми позволява този избор. Вярно е, че това е един неочакван за мен, голям скок. Но пък съм благодарен за този шанс, защото той съвпада напълно с бъдещите планове за личното ми развитие.
Да, наистина, какво по-удовлетворяващо от това. Но защо кандидат от БСП?
Това е партията, която е най-близо до мен – партията на моето семейство, на моите виждания за политиката. Затова, когато партийни активисти от селото ме потърсиха и ме попитаха „Лъчо, би ли приел да си наш кандидат?”, ми трябваше съвсем малко време да го осмисля и да се съглася. Преди това при мен идваха представители на други партии, ГЕРБ, НДСВ, на тях отказах.
Не те ли притеснява това, че БСП претърпя така сериозна загуба на последните избори?
Изобщо не. Знам, че животът е една въртележка, днес падаме, утре бием. Важното е да си извадим поуките, да продължим напред.
Получи подкрепата на цялата партийна организация - на местната, на общинската и на областната. Как се чувства млад човек в тази ситуация?
Осъзнавам предимството да си млад, но трябва и да си подкрепен. Без силен гръб не бих постигнал нищо. Виждал съм как работи и младежката организация на БСП, чувствам се силен като млад човек в тази партия. Освен това приятелите и семейството ми ме подкрепят напълно, което също е толкова важно. Въпреки, че повечето от младите хора днес не харесват политиката и политиците, мисля, че мога да работя за това да променя мнението им.
Следиш ли новините, в пресата, в телевизията?
Да, съвсем редовно. И преди го правех, сега още повече. Знам, че информацията е много важна, знанието също. Старая се да бъде информиран и знаещ. Затова избрах и мотото си „Аз мога, защото зная как”. Не означава, че знам всичко, но искам да мога чрез знанието.
Напоследък интересът от медиите към теб е голям. Интервюта, участия в предавания. Това променя ли те по някакъв начин?В никакъв случай. Приемам го като един от начините да стигнеш до хората, да отправиш своите послания, намерения. Сам не бих могъл нищо да свърша, нека хората знаят и помагат.
Погледът ти към далечното бъдеще, как виждаш себе си след 10 години?
Президент на Европейския съюз (усмихва се). Извън шегата – независимо от резултатите на тези избори, ще продължа да се занимавам с политика, пък до където стигна. Ще продължа и да уча, колкото повече, толкова по-добре.
Все пак си само на 18 години. На тази възраст човек подготвен ли е за големи неща?
Ако не го усещаш вътре в себе си, и на 60 години пак не си подготвен. Аз имам силите да работя и да се боря. Така че да – чувствам се готов за работа!
Желаем ти да запазиш усмивката и приятелите си, и да бъдеш себе си. И накрая ни кажи – когато на 19 юни бъдеш избран, какво е първото нещо, което ще направиш на новото си работно място?
(Усмихва се широко) Както знаете в това кметство няма администрация, няма и секретарка. Ще си направя кафе, сам.
