Бюджетът на общината, представен в разходната му част, за първи път изготвен по този начин от финансистите на Община Перник:
Ето и кратко материалче, засягащо логиката и смисълът на публичното (обществено) обсъждане:
Под обществено обсъждане в тесен смисъл се разбира организирането на дискусия от страна на нормотворческия орган, респ. неговата администрация, или по инициатива на обществена организация на предварително подготвен проект на нормативен акт. В по-широк смисъл общественото обсъждане може да обхваща съществуваща нормативна уредба и идеи за нейното усъвършенстване, изменение или отмяна, както и концепции за нови нормативни актове или за иницииране на преглед на българската и световната практика за правното решаване на определен проблем. В този смисъл общественото обсъждане също има връзка с нормотворческия процес, макар и да не е отделна фаза от него.
Диалогът, дискусията и дебатите предполагат взаимодействие между държавните органи и обществеността в рамките на една организационна форма. В другите случаи е налице само еднопосочно предоставяне на информация относно определена нормативна уредба, като обществеността може да реагира за или против нея по други начини и с други средства.
При разглеждането на проблемите, свързани с общественото обсъждане, на първо място се поставя въпросът доколко то е необходимост при приемането на нормативните актове или се следва някаква нова „мода“ в отношенията между държавните органи и обществеността.
Публичното обсъждане зависи от кръга на заинтересованите субекти, готовността на обществото като цяло да се включи в такова обсъждане, определянето на заинтересоваността на организациите, които могат да участват в подготовката му, и др. Не по-малко важно е и предоставеното време за организиране и провеждане на обсъждане предвид кратките срокове в законодателните програми или спешните изисквания с оглед хармонизацията на българското и европейското законодателство. Наред с това съществува и финансовият проблем по организирането му, както и достъпността на формата на обсъждане до всички заинтересовани лица. Така например ако се използват само интернет сайтовете, няма гаранция за включването на значителна част от обществото в такова обсъждане, ако то не е поне оповестено по друг начин.
Общественото обсъждане може да се организира по следния начин:
1• като обществена дискусия в средствата за масова информация;
2• като открито заседание на парламентарна комисия или на правителството;
3• като конференция, семинар и др;
4• като дискусия във ведомствено издание или в сайта на интернет на съответната администрация;
5• в рамките на експертни групи с представители на всички заинтересовани организации.
При общественото обсъждане трябва да се направи необходимото за привличане на неправителствени и браншови организации, които работят в областта на регулираните обществени отношения. За целта трябва да се определи кръгът от заинтересовани субекти, респ. техните представителни организации, и те да се уведомят по подходящ начин, а евентуално да се сключат и партньорски споразумения за участие в подготовката на законопроекта.
При подготовката на общественото обсъждане следва да се спазват някои най- общи правила, тъй като то е важна форма за участие на обществеността в нормотворчеството. Общественото обсъждане не може да е самоцел, просто „мероприятие“ за отчитане на дейност на съответния държавен орган или „необходимо зло“. То следва да се планира както с оглед на провеждането, така и с оглед на очакваните резултати, като се предвиди и време за тяхното обобщаване и съобщаване на участниците в обсъждането. Предварително трябва да е ясен предметът на обсъждането, сроковете и възможностите за отразяване на дискусиите и предложенията. То трябва да е полезно както за компетентния орган, така и за обществото като цяло. Не бива обсъждането да се схваща като форма само за лобиране в полза на определени интереси, нито като научна дискусия.
При подготовката за обществено обсъждане, когато вече е уточнена съответната форма, от голямо значение е изборът на екипа за водене на обсъждането. Това е особено важно при организирането на публична дискусия, семинар и други форми на пряк контакт с представителите на обществеността. Освен експертният опит на екипа е необходимо и умение за водене на дискусията, предоставяне на възможност за свободно изразяване на мненията в рамките на определен регламент, избягване на спорове и безредие. Предварително трябва да се извърши и техническото организиране на обсъждането, като се гарантира пълнота на материалите, условия за работа, използването на аудио- и видеозаписи, стенограми, протоколи и др.
Не бива да се подценява и предоставянето на информация за медиите. В някои държави съществуват специални наръчници с правила за провеждане на публично обсъждане. В тях са включени правни и етични норми, изисквания за реда на провеждане, защита на данните, охрана на публичните мероприятия и др. Специално внимание се обръща на създаването и съхраняването на протоколи и друга документация от общественото обсъждане, която в случаи на спор може да се използва, вкл. и като доказателство пред съда. Особеностите на публичното обсъждане по интернет са обект на разработване като се акцентира предимно на организирането му като отворен форум, в който могат да се прочетат мненията и на другите участници и обсъждането да прерасне във виртуална дискусия.
