Националната енергийна стратегия 2010 – 2020 година бе обсъдена в Народното събрание в средата на месец юли 2010 г., по инициатива на парламентарната група на „Синята коалиция”. Сред присъстващите представители на енергийния и природозащитния сектор бяха: Коалиция за действие срещу промените в климата, Българска академия на науките, „Български енергиен форум”, Национално движение „Екогласност”, Сдружение „Ековат технологии”, Център за либерални стратегии, Център за изследване на демокрацията, Сдружение „Екофорум”, Фондация „Детето и природата”, Фондация „Помогни на нуждаещите се”, „Институт за зелена икономика”, Българска фотоволтаична асоциация, Европейски форум на експертите в енергийния сектор, Европейска агенция за енергийно регулиране, Асоциация на българските енергийни агенции, Асоциация на топлофикационните дружества в България, Асоциация на топлинните счетоводители”, „Димов къмпъни” ООД, „Далкия България” ЕАД, енергийни анализатори.
По предложение на Синята коалиция, проектът за Национална стратегия ще се обсъжда и от Народното събрание, не само от Министерски съвет, каквото е било първоначалното намерение на правителството. Според организаторита на дискусията обезпокоително е, че се водят преговори и се подписват договори, без да има стратегия, което поставя значението й пред свършен факт. Преди приемането й вече има договорености, бърза се, явно стремежа е тези договори да се подпишат на всяка цена. Друг важен въпрос е, че ограничеността на ресурсите. Заради това е важно проектите да се разглеждат в пакет, стратегически, а на един по един и да се изберат максимално гъвкави решения. Чрез тази стратегия България трябва да се включи в общия процес на енергийно развитие на Европа, а не е ясно предложения проект до колко отговаря на тази цел.
От „Коалиция за действие срещу промените в климата” отбелязаха, чесериозни промени в така предложения проект на стратегия няма, почти преразказан е текста от стратегията от 2002 г., напълно копиран е текста от проекта от 2009 г., „дори на стр.26 някой е забравил да смени 2009 с 2010 г.”. Предложената към момента екологична оценка съответства на проекта, разработен през 2009 г., и макар и малки промените в проекта от 2010 г. не са отразени в екологичната оценка. Стратегията поставя прекалено много приоритети, не е възможно да се реализират всичките. Затова от коалицията предлагат те да се ограничат до пет, в т.ч. дългосрочна визия за устойчиво развитие, преход към ниско въглеродна икономика, използването на ВЕИ (в тази стратегия продължава да се отрича тяхното използване), поставяне на фокус върху образование и информираност.
Представителите на БАН изложиха своето становище по проекта на стратегия, според което тя по никакъв начин не отговаря на заложените цели на правителството на европейското развитие, а предложението да се разработи отделна стратегия за енергийна ефективност е неприемливо, защото двата документа са неразривно свързани. Това становище бе допълнено и от присъстващи представители на работната група по изготвяна на втората стратегия, които потвърдиха, че липсва всякакъв синхрон в рамките на двата документа.
„Български енергиен форум” определя като най-важни приоретите увеличаването на енергийната ефективност и увеличаване потреблението на природен газ. С тяхното изпълнение обаче ще се стигне до кардинални промени в българската икономика, до нужда от нов административен капацитет, което трябва задължително да се предвиди в документа.
Ако не инвестираме във ВЕИ, губим сериозния потенциал на българските природни ресурси, считат от „Ековат технологии”.В частта местни ресурси трябва да се включат именно ВЕИ да се предвидят мерки за тяхната енергоакумулация. Като втори приоритет според организацията трябва да се заложи на намаляването на парниковите емисии, като това не означава да се търсят инвестиции чрез големи международни проекти, а да се създадат български такива.
За „Центъра за либерални стратегии” изходната гледна точка при една енергийна стратегия трябва да бъде нейния резултат – удовлетворението на крайният потребител на енергия в България (домакинства или юридически лица). Първичната енергия не се използва от тях. От гледна точка на крайният потребител, важна е вторичната енергия. Тоест, това трябва да бъде Стратегия на българските потребители, а не на българските централи. Оттам трябва да направим изводите, че основните предложения в нея трябва да бъдат в посока за повече пазар – за да има алтернативи и възможност за избор от потребителя на различни цени. Приоритетите не могат да са 20 или 30. Те трябва да са максимум 3-4, иначе какви приоритети са. Водещият трябва да бъде енергийна ефективност, след нея пазари и всичко останало да идва след тях.
„Българска фотоволтаична асоциация”също не одобри проекта на стратегия. Чрез нея не се предвижда подкрепа за развитие на ВЕИ, нито институционална, нито чрез залагане на мерки за развитие. Те очакват да разберат дали ограниченията, които са заложени по отношение на развитието на ВЕИ в стратегията, ще важат и за проучванията на шистов газ, когато става дума за използване на земеделска земя.
И ролята на общините в изпълнението на един такъв документ бе засегната. От „Асоциация на българските енергийни агенции” отбелязаха, че в проекта за енергийна стратегия липсва всякакъв елемент на устойчиво развитие. Първият показател за това е, че липсва изцяло ролята на общините и регионите, а тя е водеща в другите европейски държави. Целите, свързани с енергийната ефективност, които така или иначе не са добре разписани, трябва да бъдат разпределени на регионално ниво. Защото в противен случай общините се чувстват абсолютно безпомощни да допринасят в общия план. Смяната на горивата в общия енергиен план за страната ще доведе до намаляване на разходите за общините в дългосрочен план, което означава, че ще им даде възможност да пренасочат определени средства за други разходи. Също използването на ВЕИ трябва да бъде поставено във времева рамка – ясно е, че всички цели не могат да бъдат постигнати едновременно. В допълнение, от „Далкия България” ЕАД считат, че е абсолютно недопустимо отделните домакинства да бъдат оставени да се справят самостоятелно с енергийната ефективност на своите жилища и трябва да бъде заложена специална политика за това.
Бяха изказани и становища по различни други аспекти на стратегията. Не се одобрява заложената мярка за оптимално използване на въгледобива - този ресурс, както и всички останали трябва да се използват разумно, с оглед използването им от бъдещите поколения. Трябва да се заложат мерки за противодействие на електроразпределителните дружества, които провеждат различни политики в различните държави, както и да се определи специално отношение към МОЛ-овете като към огромни консуматори на енергия. Липсва анализ на реалната ситуация на енергийния сектор в момента, няма цифри, на които да се стъпи. Съответно без тях не могат да се правят варианти и алтернативи.
В края на форума, представител на сдружение „Екофорум” отбеляза, че за пореден път присъства на форум по енергийната тема, на която е очевидна разликата между експертния потенциал на хората от държавната администрация и този на хората извън нея. Той изрази притеснението си, че и в момента МИЕТ не разполага с добър административен капацитет, което поставя под въпрос правенето на политика в този сектор изобщо.
Уверението на организаторите на общественото обсъждане е, че всички предложения и становища ще бъдат отчетени при бъдещото обсъждане на Националната енергийна стратегия в парламента, като ще бъдат и предоставени на администрацията на МИЕТ.
