Представете си какво се случва, когато на едно място попаднат хартия, пластмасови и стъклени опаковки, растителни и хранителни отпадъци, опаковки от битова химия и бои, отработени масла, ненужни лекарства, старо електрическо и електронно оборудване, в което има радиоактивни елементи. Не е нужно да сме експерти или химици, всички сме посетили поне един час по химия и биология в училище. „Колба” с бомбена смес! Именно такъв сбор, придружен от строителни отпадъци от домакинствата, и отчасти от производствени отпадъци на по-малките, оставени извън контрол фирми, отиват в общинските сметища. Разделното събиране е под въпрос дори и в зоните, в които вече са изградени регионални депа, отговарящи на изискванията на Европейския съюз.
Горят сметища из цялата страна. В повечето случаи информацията за това е „Запали се сметището в населено място Х. Коли на гражданска защита потушиха пожара. Бяха изсипани камиони с пръст и тонове с вода. Ситуацията е овладяна!”. Телеграфен стил за един толкова сериозен въпрос. И това упражнение по няколко пъти в годината.
Самозапалването само по себе си е показателно за наличието на изключително опасен за здравето на хората проблем. То следва процеса на гниене, отделяне на газове и инфилтрати в атмосферата. Самозапалват се отпадъците, вследствие на което се отделят канцерогенните съединения диоксини и фурани. По мнение на еколози и експерти по опазване на общественото здраве, след такива обгазявания, доказано се увеличават раково болните хора и не случайно България е на едно от първите места в света по ракови заболявания. Посипването с пръст или вода на сметището е само временна мярка, защото метанът се появява в долните слоеве и отново се самозапалва.
Как да го предотвратим наистина? Единствено като започнем да прилагаме европейските директиви за управление на отпадъците, които не са създадени просто за да затрудняват населението или властите. Според тях, депонирането е крайният начин за съхранение на отпадъците. Преди това трябва да сме използвали всички останали - предотвратяване и намаляване на отпадъците, повторна употреба, рециклиране или други начини за оползотворяване, каквито са например използването им за възобновяема енергия или компостиране. И тъй като депонирането е най-лесният и най-евтиният начин, той е предпочитаният в България. Не е най-евтин обаче по отношение здравето на населението и опазването на околната среда. Къде изхвърляме старата или изгоряла луминесцентна лампа, в която се съдържа така опасният живак? Батериите от дистанционното? Или старите автомобилни гуми? Всичките те в категорията опасни отпадъци.
Необходима е активна информационна кампания сред населението. У нас започна да се говори за разделно събиране след 2004 година, в развитите страни за изграждане на култура и гражданско самосъзнание в тази посока са необходими 20 – 30 години. Всички трябва да работим над ежедневните си навици, да се борим с желанието просто да се отървем от боклука вкъщи, като го натъпчем на едно място. Влагането на личен ресурс като труд, време, средства от всеки човек за утвърждаване на новата практика следва да бъде компенсирано по някакъв непосредствено осезаем от хората начин. Трябва да знам, че като се старая да разделям боклука си вкъщи, ще платя по-малко такса битов отпадък например. Искам и контейнера да бъде близо до мястото, на което живея. Не да возя в колата си торби с боклук из целия град. А стъклото, което така старателно съм отделяла от пластасата, няма да отидe на еднои също място с нея, след като камиона натовари събрания отпадък... И ето я ролята на общината и на общинския съвет. Съвместен процес, в който всички са участници и всички са важни.
Големите градове явно правят по-големи екологични крачки. Вярно, повече буклук, но и повече екстри. Община Велико Търново например въвежда компостирането на биоразградими отпадъци - контейнери за компостиране (компостери), които да бъдат поставени в парковете на града, а в тях да се събират окосената трева и падналите през есента листа от дърветата. Сигурен начин да се намали обемът на отпадъците в сметището, както и рискът от самозаплавне. Ето и една интересна новост, която наскоро се появи в София.
Сред обществеността е налице желание, воля, дори любопитство към разделното събиране на отпадъците. Това показват безбройните социологически проучвания, разговорите, които водим на тази тема. Но без политическа воля то не би могло да се случи. Общинските администрации на много места показват сериозен напредък в сравнение с предишни години. Те нямат и изобр – та нали отговорностите за тези дейности са определени нормативно за кметовете. Но винаги в системата се появяват различни препъни камъни. И последният ми известен пример – в Перник мнозинството от общински съветници не позволи на общината да отдаде възмездно общински терен за изграждане на необходимата сепарираща инсталация. Важна част от системата за разделно събиране на отпадъци, без която фирмата, определена за това, не би могла да осъществи своите ангажименти. Защо го направиха? Официалните аргументи за това са смешни и неясни, сериозно обяснение никой не може да даде. Мисля си обаче, че това решение трябва да тежи на съвестта им. Факторът време отдавна не е без значение в екологията.
В бизнеса с боклука винаги е имало и ще продължава да има сериозни частни интереси. Нека обаче тези хора да разберат, че има и интелигентни начини да правят пари от него, не за сметка на здравето на населението.
